Архитект Пенчо Койчев

Пенчо Койчев български архитект

Автобиография

АВТОБИОГРАФИЯТА МИ

/АВТОБИОГРАФИЯ  НА АРХИТЕКТ ПЕНЧО КОЙЧЕВ/

Роден съм на 27.01.1876 г. в град Дряново /Търновско/ от православни родители също от град Дряново. Баща, Генчо Радев Койчев, майка – Цана Дочева. Били сме 5 деца, от които живи – две момчета, Иван и Пенчо и едно момиче – Велика. Другите са починали още в Дряново. През 1879г родителите ми се преместват в град Силистра, понеже там баща ми е имал брат търговец Райчо Койчев. Баща ми е бил от кротък род, майка ми, по майка кротка, по баща- много серт човек. Баща ми от малък е ходил лете като чирак и отпосле като дюлгерин с група майстори на България и Добруджа, а зимно време е упражнявал занаят абаджилък. След като се оженва, построява си къща с дюкян в Дряново, гдето едновременно с търговия упражнява и занаята абаджилък, особено дамски тоалети – сукмани и скъртейки, подшити с кожи и поръбени с лисичи кожи. След преселването си в Силистра купува една турска къща, построява дюкян и продължава да се занимава с търговия – бакалия, предприемачество, лозарство и най-после – доставчик-предприемач на месо и дърва за горене на военните части в Силистра. Баща ми е бил человек със здрав организъм, не е страдал от никакви болести, пъргав, интелигентен. В Дряново пръв е внесъл петрол, купен от Търново за горене, понеже дотогава са си служили с лоени свещи. Хората се боели от този артикул, понеже горял. За покаже неговата безопасност, той пред клиентите сръбнал от газта  за да видят, че няма никаква друга опасност освен като се запали – гори.

По природа аз съм бил много слаб /обяснимо от маларията в Силистра, от която съм страдал ежегодно/,  нежен, смирен, чувствителен. Като ученик в първоначалното училище в Силистра съм бил един от първите ученици. Там свърших първоначалното училище, обичах рисуването и музиката. За другари имах Иван Кирилов – съдия, писател, вече покойник, Цоньо Брашлянов – общественик  и др.

След свършването на третокласното училище, родителите ме пращат в Русе – реалната гимназия, понеже брат ми Иван служеше там като офицер. Гимназията свърших в 1896г с отличен успех по математическите предмети и добър – по другите предмети.

След свършването на гимназията, като силен математик и рисувач, родителите ме изпратиха да следвам инженерство в Белгия- Гантския университет. Програмата на този университет е такава, че 2 години се изучават общи дисциплини и за това се казват подготвителни, а останалите години застъпват специалните материи. След свършването на двете подготвителни години и изкарването с успех изпитите си  връщам се в Силистра при родителите си и пожелавам наместо  инженерство да свърша  архитектура, на което последните се съгласяват и след 3 години- колкото е и курса, свършвам университета в 1901г с отличие. Особено бях обичан от професора си по архитектура Louis Cloquet, който със своите съвети и бащинско държане спрямо мене, с неговия труд и здрави принципи в изкуството ми бяха винаги за пример в моята житейска дейност като архитект.

След свършването на университета, връщам се в България, пълен с енергия и мечти, обаче предвид настъпилата стопанска криза, след като опитах в София, Пловдив, Русе и др. да се заловя на работа- частна, общинска или държавна, не сполучих, върнах се при родителите си в Силистра на прехрана. Едва след 9 месеца можах да постъпя в министерството на обществените сгради и пр. на 01.03.1902г.

На 28.07.1902г- назначен за окръжен архитект в гр. Плевен.

На 22.02.1903 – преместен в Министерство на обществените сгради и пр.

На 31.12.1906 – назначен началник бюро за зданията при Дирекцията на постройките на железниците и пристанищата, гдето служих до 01.09.1914г.

На 28.09.1908 се венчах с Невенка Спас Тричкова, на 01.07 1909г ми се роди първороден и единствен син Борис.

През 1910 – назначен за частен преподавател в рисувалното училище по архитектура. На 01.09.1914г- назначен за редовен преподавател в средното техническо училище в София, гдето служих до 01.08.1917г. След тази дата отново ме назначиха началник на архитектурното бюро при Дирекцията на постройките на железниците и пристанищата, гдето служих до 04.01.1919.

След тази дата излязох на частна работа, като постъпих директор на Архитектурния отдел в дружество”Средец”, член в управителния съвет и известно време – член-делегат, гдето работих до края на 1921г.

В началото на 1922 до 15.03.1924 г се установих на частна практика  в София и на последната дата с царски указ съм назначен за началник на архитектурното отделение при Министерството на благоустройството – министър Стоенчев и после- министър Славейко Василев. Тази длъжност заемах до 01.06.1928г, когато ми се поверява, от Министерството на правосъдието, да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 8 500 м2 на стойност 200 000 000 лева / Кулев, Кънчо Миланов, Върбанов, Качаков/. Политическото и стопанско положение на страната в това време беше много критическо, работите по този строеж се извършваха винаги под страх всеки момент да бъдат спрени. Партизанщината се ширеше в най-широки размери, особено 1932-1933г. Министър Качаков искаше от мене да охранва свои партизани като ги държеше на постройката без да има нужда от тях, а аз да заверявам надниците им. Беше назначил най-долни хора като надзиратели , на които аз трябваше да поверявам важни задачи на контрола, за да не крадат предприемачите материали и работите за се извършват съгласно техническите правила. Особено настоявах да се уволнят надзиратели, които стояха без работа, даже не идваха на работа, а трябваше да им заверя надниците. С това се създадоха едни невъзможни отношения между мене и Качаков. В края на лятото Качаков беше на курорт в Гьозекен, заместваше го министърът на просветата Бояджиев. При един мой доклад за непотребни вече някои надзиратели, Бояджиев ги уволни. Качаков като се връща не ме приемаше вече на доклад. В строителната комисия по строежа на Съдебната палата участваха чиновници, някои от които само да си запазят мястото угодничеха безогледно на всеки министър. Какво е говорил по мой адрес Качаков в строителната комисия не ми е известно, обаче на 13.09.1933г получавам заповед „предвид свършването на строителния сезон се уволнявам“и мястото ми се заема от архитект Папазов, мой помощник и зет на министър Бояджиев. 

Българска действителност. Аз, автор на това велико дело, дето съм вложил всичките си познания и труд, за да дам един монумент, който да слави българското име на вековете, като един разсилен съм махнат. Благодарение че всички планове- общи и детайли- в които е въплътена творческата ми мисъл бях вече подготвил, ж.б. скелет извърших, каменната облицовка започната, тухлената зидария свършена, мазилки обикновени също, изготвих тръжните книжа за покрива, за централно отопление, осветлението, телефони и всички детайли за всички работи изготвих, мога да бъда спокоен, че това грандиозно дело ще се завърши според моите идеи и разбирания за слава  българския народ. 

С този строеж турих точка на моята дейност като архитект с убеждението, че аз- доколкото съм можал- съм изпълнил гражданския и професионален дълг.

В моята дейност като архитект съм извършил следните по-важни работи:

1. Още в 1903г спечелвам първа премия за строежа мавзолея паметник на падналите руси в боевете около Плевен, който се построи по мои планове и ръководство. При откриването му бях награден с български орден Гражданска заслуга V степен и руски Свети Станислав III степен.

2. В 1906 ми се възлага изработването на плановете и ръководство строежа на санаториума за туберкулозни “Фердинанд I” при с.Искрец, застроен на площ 2000 м2 .

3. През 1910г Н.В.царица Елеонора ми възложи да изработя плановете и да ръководя строежа на двореца в Царска Бистрица. Намирайки рационализъм и голяма естетика в българското строително и декоративно изкуство, и царицата понеже много ценеше българското народно изкуство, по нейно желание и съгласие приложих това изкуство както в архитектурно, така и в декоративно отношение в широк мащаб, особено българското резбарско изкуство по врати, тавани, стълби, стени, камини и пр. За тази работа бях любимеца на царицата и бях отрупан с нейното внимание и подаръци.

4. Като началник отделение под мое ръководство и идеи и с помощта на архитекти от отделението изработих плановете  и се започна строежа на следующите държавни здания в София:

I Мъжка гимназия

I Девическа гимназия

Анатомически институт при Ветеринарния факултет

Хигиенически институт

Анатомически институт при Медицински факултет

Психиатрията

Ентомологически музей при двореца

Техническото училище в София и др., в Плевен- Мъжка гимназия, в Ловеч- Кожухарско училище, преустройство на Народното събрание в София и др.

  1. Като архитект на Съдебната палата-София изработих плановете и се построиха здания за мирови съдилища в Трявна, Орхание, Етрополе,Нови Пазар, Симеоновград, Харманли, Лъджене, Пещера, Борисовград.

Построиха се основите на Окръжни палати в Лом. Преустроиха се Окръжните палати в Кюстендил и Шумен и изработиха се плановете, детайлните чертежи и се построи ж.б. скелет на Русенската съдебна палата.

  1. Като архитект на частна практика построих много частни постройки от различно естество и назначение.

Основател съм на дружество”Съвременно изкуство”, дописен член на археологическото дружество. Бил съм председател на Българското архитектурно дружество. Член от централния комитет на дружество “Червен кръст” и дружество за борба против туберкулозата.

Победител на по-важни конкурси: Мавзолей в Плевен -I премия,

III Мъжка гимназия – II, Дом на инвалидите- I, Санаториум за гръдоболни на пощенците- I /заедно с архитект К.Николов/ и др.

Още като млад архитект най-много ме е привличало и очаровало българското строително и декоративно изкуство, за това съм събирал от цялата страна мотиви от това изкуство, писал съм по него, държал съм сказки за същото и съм пропагандирал то да бъде запазено. По-важни трудове по тази ми дейност са:

  1. Художествени богатства на България. Списание на българското инж. и арх. дружество, година VII.

2. Българската къща- паметници и художествени богатства.Известия на етнографския музей, 1908.

3. Pour la Nation Artistique Bulgare.L’Art Publiqueq (Bruxelles), Nr 3  et 4, Decembre 1910.

4. Резбарското изкуство в България. Известия на Бълг. археол. дружество, 1910.

5. Значение на старите български къщи и тяхното запазване. Списание на българското инж. и арх. дружество, 1910.

  1. Българското архитектурно изкуство.Издание на Министерство на благоустройството, 1925.
  2. Българските художествени богатства. Реч с проекционни картини, държана на 1907г в Конгрес на бълг. Инж. и арх. дружество

Други трудове

8. Нещо върху естетиката. Списание на българското инж. и арх. дружество, год.VII.

9. Народният театър в София, Списание на българското инж. и арх. дружество, год.IX.

10. Храма Александър Невски. Списание на българското инж. и арх. дружество, год. X.

11. Принос към устройство на Софийската гара. Списание на българското инж. и арх. дружество, 1907.

и много други статии по вестници и списания.

  1. Съдебната палата в София.

Всичко гореказано написах собственоръчно днес,

2 февруари, 1937

Като архитект започнах кариерата си с най-любимото си творение- Мавзолеят в Плевен/1903г/ гдето името ми е издълбано върху камъка под гранитната плоча на Цар Освободител и Фердинад I  и свърших най-грандиозното ми творение- Съдебната палата в София /1933г/. Завистта ми е създала много неприятели от колегите архитекти, но един ден името ми ще бъде написано на главната фасада от дясно под първата колона в горния край на гранитния цокъл, за което съм поставил камък с размери два пъти по-дълъг от другите. Там да се пише:

Съдебна палата София

Архитект Пенчо Койчев

1876-19…

Забележка

На 28 септември се венчах с Невенка Спас Тричкова от София- баща Спас Тричков от Пирот, майка- Цветана Хитева от Карлово /баща- Иван Хитев- Карлово, майка- Богдана Ирасек- чехкиня. Роди ми се син Борис на 1.VII.1919, който се венча с Лили Атанасова-пианистка. На 11.VII.1945г ми се роди внуче Невенка.

Като ерген бях активен член в кружока “Българановци”, хранихме се гостибница “Средна гора” на ул. “Раковски” срещу Славянска беседа..По-известни другари бяха Ал.Божинов- карикатурист, Сава Огнянов- актьор, Елин Пелин- писател, Ал.Балабанов-професор по , Петър Нейков- дипломат, Васил Кирков- актьор, Андрей Протич- писател, д-р Киселков- лекар, Александър Кипров- писател и др. Весели, безгрижни, добри младежи. Тогава се издаваше и списанието “Българан” от Ал.Божинов и други.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: