Архитект Пенчо Койчев

Пенчо Койчев български архитект

Биография

Архитект Пенчо Койчев

Кратка биография от проф. д-р Борис Койчев*

Пенчо Генчев Койчев е роден в град Дряново. Според кръщелното свидетелство, издадено в Дряново от свещеник Стефан Станьов, рождената дата на Пенчо Койчев е 27януари 1977г. Майката на Пенчо Койчев, родена Цана Пеньова Дочева разказваше, че по време на Дряновското въстание, тя заедно с децата си и други жени се криели от турците в задната одая на тяхната къща в Дряново. За не чуят турците, че вътре има хора, тя притискала о гърдите си , когато плачел, нейния син Пенчо, тогава кърмаче. Тази къща съм виждал през 1944 г. През 1966г на нейно място имаше, изглежда, вече друга сграда. Като се има предвид, че Дряновското въстание е било през 1876г  трябва да се заключи, че рождената година на П.К. е не 1877, а е 1876. През последните двадесетина години от своя живот Пенчо Койчев считаше, че е роден на 27 януари 1876г. Изключено е кърмачето, за което става дума, да е било някое друго дете на Цана Койчева. Сестрата на П.К.- Велика, родена непосредствено преди него, бе с няколко години по-възрастна.

Бащата на Пенчо Койчев,  Генчо Радьов Койчев, бил дюлгерин. От малък ходил заедно с други българи из Добруджа и останала България да упражнява дюлгерския занаят. Зиме той работел като абаджия – приготвял сукмани и скартейки, подшити с кожа и поръбени с лисича кожа. По време на Дряновското въстание турци го възкачвали, пъхали си краката в джобовете му и така го яздели.

Генчо Койчев бил буден човек. Веднъж той докарал газ за горене да я продава в Дряново. Това било за първи път там. Дряновци се страхували, че газта е отровна и не я купували. Тогава той пил от нея пред своите съграждани с цел да видят, че тя не е опасна. Генчо Койчев е бил предприемчив, пъргав и с много здрав организъм. По нрав той бил крайно добър. Например, много обичал животни и прибирал у дома си безстопанствени кучета. За дядото на Генчо Койчев- Колчо /Койчо/ има песен **.

В Силистра Генчо Kойчев имал брат Райчо. Райчо бил търговец. Поради липса на поминък в Дряново, след Освобождението, през 1879 г. Генчо Койчев напуска с цялото си семейство Дряново и се поселва в Силистра. Жена, деца и покъщнина били натоварени на биволски кола и така семейството стигнало до Русе. Оттук с параход заминали за Силистра. В Силистра Генчо Койчев купува турска къща, построява дюкян и се занимава с бакалия, лозарство, доставка на месо и дърва за войската. Той починал в Силистра през 1913 г.  Както седял в градинката пред къщата си, като прочел във вестника, че Южна Добруджа, вкл. Силистра се дава на румъните, получил кръвоизлив в мозъка и починал. Неговата къща, която съм посещавал през 1950 г., била продадена и Цана Койчева се преселила в София при сина си Пенчо. Тя почина през 1918 г.

В Силистра Пенчо Койчев страдал ежегодно от малария. Според неговите собствени думи, той бил нежен, смирен, чувствителен. В основното училище бил между първите ученици. Обичал рисуване и музика. В Силистра Пенчо Койчев завършва основно училище. След това родителите му го пращат в Русе при неговия брат Иван, тогава офицер. От своите учители в Силистра той споменаваше двама – единият, който предавал френски език  и  вместо “un” казвал “ун”,  другият – дядо Манчо- имал обичай като купи риба да я пъха в джобовете на палтото си. Жена му се видяла принудена да зашие джобовете му.

Пенчо Койчев завършва  Русенската реална гимназия през 1896 г. Като гимназист той бил особено силен по математика и рисуване. С много голямо уважение говореше за своя учител от гимназията – физика Лафчиев. Участвал е в хора на гимназията. Този хор бил много добър и изнасял концерти с разнообразен репертоар. Негов диригент бил учителят по пеене Петър Рендов. Учениците давали и театрални представления. Веднъж представили “Венециански търговец” от Шекспир. Пенчо Койчев участвал в това представление и много се страхувал когато трябвало да излезе на сцената. В Русе той другарувал със Сава Огнянов, по-късно голям актьор, на когото е наречен Драматичния театър в Русе  и с  брат му  Иван Огнянов , по-късно известен столичен лекар.

След завършване на гимназията Пенчо Койчев бива изпратен от своите родители в град Гант – Белгия – да учи инженерство. Неговото попадане именно в Белгия се дължи на обстоятелството, че по онова време животът в тази страна бил много евтин. Отначало Пенчо Койчев почти не владеел френски език, въпреки че го е изучавал в училище. С помощта на речник, той превеждал от френски на български онова от преподаваната материя, което трябвало да научи. Заучавал преведеното на български и пак, като си служел с речник, отговорите превеждал на френски. Тези отговори също заучавал. Програмата в политехниката на Гант била такава, че през първите две години студентите по инженерство учили същите предмети и в същия размер като студентите по архитектура. След приключване на втората година Пенчо Койчев поискал от своите родители да следва по-нататък архитектура вместо инженерство. Те се съгласили. През 1901 г. той завършва своето висше образование с отличен успех и получава диплома за инженер-архитект.

В Гант Пенчо Койчев се интересувал от музика и астрономия. Често прескачал до Брюксел, за да посещава Брюкселската опера. Пред свои състуденти изнасял реферати на теми из астрономията. Бил извънредно много ценен и обичан от своя професор по архитектура Луи Клоке. Професорът го изпращал често да наглежда негови частни постройки. В оставената от Пенчо Койчев автобиография в ръкопис той пише следното за своя професор: ”Със своите съвети и бащинско държание спрямо мене, неговия труд и здрави принципи в изкуството беше винаги за пример в житейската ми дейност като архитект”. От Пенчо Койчев зная, че проф. Клоке особено много ценял романския стил в архитектурата. Може би и това да е станало причина щото Пенчо Койчев да ценеше много този стил. Отначало при построяване Съдебната палата в София той смяташе лицето на тази сграда да бъде в класически стил. По-късно реши да бъде по-близо до романския стил. Чертежи на Пенчо Койчев, правени от него като студент, стояли поне до преди 30 години изложени в коридорите на учебното заведение в Гант за да служат за показ на следващите поколения студенти.

След завършване на своето висше образование, Пенчо Койчев се завръща в България. В Русе той построява един магазин. Тази малка едноетажна сграда е неговата първа постройка като архитект. С полученото възнаграждение от един наполеон той си купил часовник. По-нататък ще цитирам написаното от него в оставената ръкописна автобиография: “след завършване на университета връщам се в България пълен с енергия и мечти. Обаче предвид настъпилата стопанска криза след като отидох в София, Пловдив, Русе и другаде да се заловя за работа – частна, общинска или държавна и не сполучих, върнах се при родителите си в Силистра на прехрана. Едва след 9 месеца можах да постъпя в Министерство на общинските сгради и пр. (Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството) на 1 март 1902г.”  На 28 март 1902г П. Койчев е назначен за окръжен архитект в Плевен.

На 22 март следната година бива преместен в София като архитект при споменатото министерство, а на 31 декември 1906 г. е назначен за началник бюро за зданията при Дирекция за постройките на железниците и пристанищата. Тук остава до 1 септември 1914 г. По това време   (28 септември 1908 г.)  той се оженва за Невенка Тричкова, дъщеря на съветника при Върховната сметна палата Спас Тричков.

През 1910 г. П. Койчев е назначен за частен преподавател в рисувалното училище в София. Предавал е предмета “архитектурни стилове”. От 1 септември 1914 г. той става редовен преподавател в средното техническо училище в София, където работи до 1 август 1917 г. След това се връща наново като началник бюро при Дирекцията за постройки на железници и пристанища. Тук служи до 4 януари на 1919 г. След тази дата става директор на Архитектурния отдел на строително дружество “Средец” в София. От началото на 1922 г. П. Койчев е само частно практикуващ архитект. На 15 март 1924 г. бива назначен за началник на архитектурното отделение при Министерство на благоустройството. Тази длъжност той заемаше до 1 юни 1928 г., когато Министерството на правосъдието (министър Кулев) му поверява изработването на проекта и ръководене на строежа на Съдебната палата в София ,”предприятие на 8 500 м2 на стойност 200 000 000 лв” (вж. автобиография).  П. Койчев можеше да започне новата си работа по-рано. Той обаче считаше, че е задължен да остане известно време при Министерство на благоустройството във връзка с постройката на временни жилища за пострадалите от земетресенията в Чирпан, Борисовград и Пловдив.

Проектирането и ръководенето строежа на Софийската съдебна палата поглъща изцяло арх. Койчев. Нощем той често лежеше в леглото без да спи и обмисляше разрешаването на разни задачи около постройката. Но Съдебната палата в София му донесе много големи огорчения. Поради стопанската криза, настъпила през 1929 г. работите по строежа на Съдебната палата се извършват винаги под страха , че всеки миг ще бъдат преустановени. Освен това, от 1932 г. се прибавят и неприятности с тогавашния министър на правосъдието Качаков. Цитирам ръкописната автобиография: “ Партизанщината се ширеше в най-широки размери особено 1932-33г. Министър Качаков искаше да охранва свои партизани като ги държеше на постройката без да има нужда от тях, а аз трябваше да заверявам надниците им. Беше назначил най-долни хора като надзиратели, на които аз трябваше да поверявам важни задачи на контрол, за да не крадат предприемачите материали и работите да се извършват съгласно техническите правила. Особено настоявах да се уволнят надзиратели, които стояха без работа, даже и не се явяваха на работа, а аз трябваше да им заверявам надниците. С това се създадоха едни невъзможни отношения между мене и Качаков”. На 13 септември 1932 г. строежът на Софийската съдебна палата бива отнет от ръцете на арх. Пенчо Койчев. “С този си строеж турих точка на моята дейност като архитект с убеждението, че доколкото съм можал, съм изпълнил гражданския си и професионален дълг” (цитат от ръкописната автобиография). Когато арх. Пенчо Койчев бе отстранен от строежа, сградата отвън, вкл. каменната облицовка бе завършена. По-късно довършителните работи отвътре станаха съгласно проектите на арх. Пенчо Койчев.

Арх. Пенчо Койчев е един от основатели на дружество “Съвременно изкуство”. Бил е председател на дружеството на Българските архитекти (1925 г.), член на Научно-техническия съюз в България, член на централния съвет на Българското дружество  “Червен кръст” и член на централния комитет на Дружество за борба против туберкулозата, дописен член на Българското археологическо дружество и др. На мене е известно, че П.К. е получавал следните награди и ордени: Димитровска награда II степен – 1951, орден на гражданска заслуга IV и  III  степен, руския орден Св.Станислав III степен. Последният е получил във връзка със строежа на мавзолея в Плевен.

През годините 1903-1908 арх. П. Койчев е активен член на кръжока “Българановци”. Членовете на този кръжок се хранили в гостилница “Средна гора” (гостилницата се намирала на улица “Раковски” между улиците “Аксаков” и “Славянска”, там където сега е сградата на Министерство на финансите). Те издавали списание “Българан”. Често българановци прекарвали и твърде весело. В този кръжок влизали писателите Елин Пелин, Андрей Протич***, Александър Кипров****, карикатуристът Александър Божинов, проф. Александър Балабанов, артистите Сава Огнянов и Васил Кирков, д-р Иван Огнянов, брат на Сава Огнянов, Христо Силянов*****, д-р Слави Киселков и др. Арх. П. Койчев по онова време е другарувал най-отблизо с тогавашната интелигенция на София, особено с артисти, художници и свои колеги. Бил е добре познат с Иван Вазов, Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Димитър Бояджиев, П. Ю.Тодоров и пр.

Пенчо Койчев беше винаги оптимист с весел нрав и крайно общителен. Умееше да води разговор с всякакви хора независимо от тяхното духовно равнище и социален произход. Беше му приятно да разговаря с “прости хора”, особено селяни-шопи.  Обичаше всичко българско, най-вече българското народно изкуство: българска архитектура, дърворезба, шевици, танци, музика и т.н. По тези въпроси той имаше значителни познания. Събираше документи за строителното и декоративно изкуство на България. Държал е сказки и реферати на подобни теми, като е пропагандирал българското национално изкуство да бъде запазено, фотографирано и публикувано за да може то да послужи за основа на творческата дейност по-нататък. Към дома и семейството си бе безкрайно внимателен и грижлив.

Пенчо Койчев имаше извънредно здрав организъм. Макар и като дете да е бил физически слаб поради боледуване от малария, по-късно той въобще не боледуваше. Почина в София на 27 януари 1957 г. от кръвоизлив в мозъка.

По-важни архитектурни творения на архитект Пенчо Койчев по списък, съставен от него, са:

Мавзолей в град Плевен, костница и паметник на загиналите руски герои за свободата на България. Квадратура 210 м2, строен 1903-1905г.

Санаториум за гръдоболни край с. Искрец, Софийско за 100 легла с лице към юг 100м, строен 1908-1915 г.

Дворец в Царска Бистрица, строен в стил от български мотиви с богата резбарска орнаментика, строен 1911-1914 г. Построено само едно крило (дамско); по причина на  войната другото крило не е построено.

Тип Съдебни палати за мирови съдии в Трявна, Етрополе, Симеоновград и др.

Съдебна палата в Русе за службите на мирови съдии, окръжния и апелативен съд.

Съдебна палата в София за службите на всички съдебни учреждения в София.

Проект за жилище на Софийския митрополит в Драгалевския манастир (предвиден в национални форми).

Като началник бюро в бившата Дирекция за постройките на железници и пристанища той е изработил плановете за челната гара на градовете Видин, Свищов, Лом.

Като началник на архитектурното отделение при Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство под негово лично ръководство и упътване са разработени плановете и е започнал строежа на следните сгради:

I Девическа гимназия в София,

I Мъжка гимназия в София,

Анатомически институт при Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет,

Ентомологически (сега Природонаучен) музей в София,

Преустройство на Народното събрание в София (пристройка откъм ул.”Шипка”)

I Мъжка гимназия в Плевен, гимназия във Видин, санаториум за учители в с. Лъджене (Велинград), типове за селскостопански сгради (полски стопанства за 40 до 60 и 80 декара).

Неразрушени още негови постройки – частни сгради в София са напр. тази на бул. ”Клемент Готвалд” 38, ул.”Шипка” 50, бул.”Дондуков” 66  (сега-36), ул. ”Буда Пеща” 5а, ул.”11 Август” 5-9, ул. ”Бенковски” 53,  ул. ”Бузлуджа”, “Д.Благоев” и др.

Премии :  арх. Койчев е спечелил I премия за Мавзолея в Плевен, II премия за постройка на III Мъжка гимназия в София заедно с арх. Райко Дамов, I – за Инвалиден дом в София (по форма в стил българско строително изкуство), половината от всички премии за санаториум за гръдоболни в Пещера заедно с арх. Коста Николов и др.

Арх. Койчев остави следните отпечатани трудове:

  1. Нещо върху естетиката. Сп. на бълг. инж. арх. д-во, год.VII, 3-4, 1902.
  2. Народният театър в София. Сп. на бълг. инж. арх. д-во, год. IX, кн.11 и 12, 1904.
  3. Художествените богатства на България. Седмичен лист на бълг. инж. арх. д-во, год.II, бр.4 и 5,1904.
  4. Кулите на Народния театър в София. Седмичен лист на бълг. инж. арх. д-во, бр.48, 1906.
  5. Църквата “Св.Александър Невски” в София. Год. X, кн.12, 1905.
  6. Театърът. Седмичен лист на бълг. инж. арх. д-во, год.II,кн.52, 1906.
  7. Павилиона в градската градина. Седмичен лист на бълг. инж. арх. д-во, годз. III, бр.9, 1907.
  1. Художествените богатства на България. Сп. на бълг. инж. арх. д-во, год. XII, кн.3 и 4, 1907.
  2. Българската къща, паметници и художествените богатства на България. Издание на Бълг.археол. д-во, 1907.
  3. Pour la Nation Artistique Bulgare. L’Art Publiqe. Bruxelle, Nr 3 et 4, December 1908.
  4. Старите постройки в гр. Дряново. Седмичен лист на бълг. инж. арх. д-во, год.4, брой 13,1908.
  5. Принос към преустройството на Софийската гара /заедно с инж. Васил Коевски, София, 1908. (Няма данни къде е отпечатано).
  6. Резбарското изкуство в България. Известия на Бълг. археолог. Д-во1 1910, стр.81-104.
  7. Значение на старите български постройки и тяхното запазване. Реферат (с прожекционни картини). II конгрес на Българското инж. арх. д-во. 1910.
  8. Българското архитектурно изкуство. Издание на Министерство на общ. сгради, пътища, благоустройство, 1925 (скици от архитект Цветков).
  9. Избиране място за строеж на летовища, здравни станции, санаториуми. Списание на дружеството за борба против туберкулозата, год. IV, кн.1, 1934.
  10. Плевенският мавзолей-костница. Спис. Архитектура, кн.4, стр.165-6,1955.
  11. Съдебната палата в София, издание на БАН, София, 1956.
  12. “Руските паметници в България с кратък преглед на военните действия през Освободителната война в 1977г.”  – завършен, но неотпечатан  труд

Последният труд, над който работеше арх. Пенчо Койчев, бе върху църквата “Александър Невски” в София.

Справки

*Борис Койчев /1909-1972/ е син на арх. Пенчо Койчев, лекар, професор по биохимия , основател и ръководител на Катедрата по биохимия към Софийския медицински факултет до 1967 г.

**Койчо, Койчо, Костадине,

Костадине, горски сине,

Имаше ли смин по пъкя,

смин по пъкя, по гората.

Имаше го, байовата

на момите по полите,

на момците по калпаците.

***Андрей Димитров Протич е български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист.

****български журналист и революционер на ВМРО

*****Христо Иванов Силянов, с псевдоним Рушкин, е български въстаник, поет, историк и мемоарист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, чиято дейност документира в най-известния си труд „Освободителните борби на Македония“ (два тома, 1934 и 1943).

Луи Клоке –

Screen Shot 2013-10-26 at 11.41.41 PM

Снимка на Луи Клоке

 

За сваляне на PDF –

PDF: Архитект Пенчо Койчев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: