Строежът на Съдебната Палата в София

В началото на 1922 до 15.03.1924 г се установих на частна практика в София и на последната дата с царски указ съм назначен за началник на архитектурното отделение при Министерството на благоустройството – министър Стоенчев и после- министър Славейко Василев. Тази длъжност заемах до 01.06.1928г, когато ми се поверява, от Министерството на правосъдието, да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 8 500 м² на стойност 200 000 000 лева / Кулев, Кънчо Миланов, Върбанов, Качаков/. Политическото и стопанско положение на страната в това време беше много критическо, работите по този строеж се извършваха винаги под страх всеки момент да бъдат спрени. Партизанщината се ширеше в най-широки размери, особено 1932-1933г. Министър Качаков искаше от мене да охранва свои партизани като ги държеше на постройката без да има нужда от тях, а аз да заверявам надниците им. Беше назначил най-долни хора като надзиратели , на които аз трябваше да поверявам важни задачи на контрола, за да не крадат предприемачите материали и работите за се извършват съгласно техническите правила. Особено настоявах да се уволнят надзиратели, които стояха без работа, даже не идваха на работа, а трябваше да им заверя надниците. С това се създадоха едни невъзможни отношения между мене и Качаков. В края на лятото Качаков беше на курорт в Гьозекен, заместваше го министърът на просветата Бояджиев. При един мой доклад за непотребни вече някои надзиратели, Бояджиев ги уволни. Качаков като се връща не ме приемаше вече на доклад. В строителната комисия по строежа на Съдебната палата участваха чиновници, някои от които само да си запазят мястото угодничеха безогледно на всеки министър. Какво е говорил по мой адрес Качаков в строителната комисия не ми е известно, обаче на 13.09.1933г получавам заповед “предвид свършването на строителния сезон се уволнявам”и мястото ми се заема от архитект Папазов, мой помощник и зет на министър Бояджиев.